Много, много ми харесаха разказите, особено "Девширме" и "На изток от Запада". Въздействаха ми силно, някои така здраво ми стиснаха гърлото, че още не мога да се отърся. Единствено по-слаб ми се видя "Нощният хоризонт" заради прекалено едновремешния стил.
Любима част от "Девширме" и може би от цялата книга, защото много се свързвам с написаното: Spoiler"И за да избегнем дебелите пликове, започнахме да си пишем все по-кратки бележки. И смисълът на тези бележки взе да изтънява. Вярно, едно писъмце от сестра ти е винаги скъпо, винаги мило, но в крайна сметка тези писъмца нищо съществено не ни казваха, само най-общите факти. А пък общите факти жива картина не могат да ти нарисуват. Какво ме е грижа мен например, че ходила цялата фамилия на море? Че оня ден, като купувала марули, майка ми срещнала някаква стара позната и че ми пращала тая позната специални поздрави? Че оня ден ми се родило племенниче? Нали аз сега съм тук, така надалеч, че нито знам дали е било топло морето, нито дали майка ми по-изгодно е взела марулите, нито дали сняг е валяло, като си е поемал племенникът ми първата глътка въздух. Не знам например кой е държал чадъра, за да опази сестра ми от снега, докато се е качвала тя с бебето в колата. Само едно знам - не съм бил аз. И понякога друго не ми трябва да знам."
By using The StoryGraph, you agree to our use of cookies. We use a small number of cookies to provide you with a great experience.