Scan barcode
A review by s_encheva
Ноа Ноа by Пол Гоген, Paul Gauguin
5.0
Винаги съм харесвала загадъчните заглавия на книги - заглавия, включващи думи на съществуващи или несъществуващи езици, далечни, но красиви. Заглавия, които не разбирам докато не разлистя книгата, но които определено хващат окото и галят слуха. При тези книги разгадаването на смисъла на заглавието се превръща в истинско приключние, особено ако авторът наистина притежава писателски умения. "Ноа ноа" е една от тези книги със загадъчни, но красиви заглавия. Написана от небезизвестния френски художник Пол Гоген, тя е доказателство, че той е знаел не само как да си служи с четката, но и с перото. Когато разбрах за излизането на "Ноа ноа" знаех, че ще ме впечатли - комбинацията между пътепис, поезия и малка част художественост няма как да не ми допадне. Обичам книги, които могат да поберат повече от една форма в себе си, особено тези, които са наглед кратки и малки по обем, но съдържат в себе си цялата стихийност на живота и литературата.
В "Ноа ноа" Пол Гоген описва голяма част от преживяванията си в Таити, където прекарва две години от живота си (от 1891-1893 г.). След 69-дневно пътуване с кораб Гоген пристига в Таити - мястото, което избира с надеждата да избяга от цивилизацията и да намери поне малко уют и спокойствие (както и малко утеха след проблемите, изникнали един след друг в живота му). Може да се каже, че успява да намери това, което търси - описанията, които той прави на живота на местните жители на острова и ефекта, който те оказват върху него, са красиво предадени по страниците на "Ноа ноа". Когато чете, човек усеща полъха на вятъра, музиката на таитянското виво, звуците, издавани от птиците, но също така усеща и мрака и тишината, красотата и уязвимостта. След връщането си в Париж Гоген пресъздава всичко, което преживява на острова, в своите картини - таитянското творчество се превръща в може би най-емблематичната му серия от творби. Творбата, красяща прекрасната корица на това издание, е част от тази серия. Manau tupapau ("Духът на мъртвите ви наблюдава") изобразява Теура - жената, която Гоген среща в Таити и с която заживява. Всъщност доколкото разбирам все още се спори дали наистина той е имал отношения с нея и доколко морална би била една връзка между тях поради разликата във възрастта им. Каквато и да е истината, тя не може да обори факта, че картината е изящно красива и страшно подходяща за корица - както се разбира между страниците, жената и любовта между жената и мъжа, между ваине и нейния тане, е най-голямото вдъхновение на Гоген както за картините от серията, така и за "Ноа ноа".
Заглавието бива "разбулено" в една от главите, когато Гоген описва красотата на местните жени - те са първобитни, но изящни, с една силна, неподправена женственост, жени, от които струи живот и жизненост. Ароматът на кожата им се смесва с този на цветята и им придава още по-женствен вид. Човешкото тяло и природата смесват своя аромат и го превръщат в нещо, което трудно се описва, но въпреки това Гоген успява да предаде красотата в цялата картина:
От тях се разнасяше смесена животинска и растителна миризма, парфюмът на кръвта им и този на гардениите, които носеха, сплетени на венче в косите им.
Теине мераи ноа ноа (сега много ароматни), казваха те...
Прекрасните думи на Гоген от време на време биват прекъснати от също толкова прекрасните поеми на Шарл Морис - френски поет, приятел на Гоген, който се сдобива с ръкописа на "Ноа ноа" и се опитва да го продаде, тъй като изпада в дългове. "Ноа ноа" изминава дълъг и труден път преди да бъде публикувана, но в един момент това се случава и така любителите на изкуството, а и хората, които просто обичат да четат пътеписи и истории за приключения в далечни и непознати земи, получават шанса да се потопят в атмосферата на Таити през очите на Пол Гоген. За мен лично беше особено интересно да видя нещата през очите на художник и след това вплитането им с поеми, които прекрасно допълват разказа на художника. Тази комбинация прекрасно предава емоциите, които човек изпитва, докато чете - смирение и удивление пред красотата на природата и човека, но също така и екстаз, вълнение и адреналин, непрекъсната емоция, която разтуптява сърцето и разтърсва съзнанието. Спокойствие и буря в едно - точно това ни дава тази малка, но красива книжка. Изкуство и поезия се вплитат по прекрасен начин и резултатът е едно невероятно пътешествие на душата и сърцето.
В "Ноа ноа" Пол Гоген описва голяма част от преживяванията си в Таити, където прекарва две години от живота си (от 1891-1893 г.). След 69-дневно пътуване с кораб Гоген пристига в Таити - мястото, което избира с надеждата да избяга от цивилизацията и да намери поне малко уют и спокойствие (както и малко утеха след проблемите, изникнали един след друг в живота му). Може да се каже, че успява да намери това, което търси - описанията, които той прави на живота на местните жители на острова и ефекта, който те оказват върху него, са красиво предадени по страниците на "Ноа ноа". Когато чете, човек усеща полъха на вятъра, музиката на таитянското виво, звуците, издавани от птиците, но също така усеща и мрака и тишината, красотата и уязвимостта. След връщането си в Париж Гоген пресъздава всичко, което преживява на острова, в своите картини - таитянското творчество се превръща в може би най-емблематичната му серия от творби. Творбата, красяща прекрасната корица на това издание, е част от тази серия. Manau tupapau ("Духът на мъртвите ви наблюдава") изобразява Теура - жената, която Гоген среща в Таити и с която заживява. Всъщност доколкото разбирам все още се спори дали наистина той е имал отношения с нея и доколко морална би била една връзка между тях поради разликата във възрастта им. Каквато и да е истината, тя не може да обори факта, че картината е изящно красива и страшно подходяща за корица - както се разбира между страниците, жената и любовта между жената и мъжа, между ваине и нейния тане, е най-голямото вдъхновение на Гоген както за картините от серията, така и за "Ноа ноа".
Заглавието бива "разбулено" в една от главите, когато Гоген описва красотата на местните жени - те са първобитни, но изящни, с една силна, неподправена женственост, жени, от които струи живот и жизненост. Ароматът на кожата им се смесва с този на цветята и им придава още по-женствен вид. Човешкото тяло и природата смесват своя аромат и го превръщат в нещо, което трудно се описва, но въпреки това Гоген успява да предаде красотата в цялата картина:
От тях се разнасяше смесена животинска и растителна миризма, парфюмът на кръвта им и този на гардениите, които носеха, сплетени на венче в косите им.
Теине мераи ноа ноа (сега много ароматни), казваха те...
Прекрасните думи на Гоген от време на време биват прекъснати от също толкова прекрасните поеми на Шарл Морис - френски поет, приятел на Гоген, който се сдобива с ръкописа на "Ноа ноа" и се опитва да го продаде, тъй като изпада в дългове. "Ноа ноа" изминава дълъг и труден път преди да бъде публикувана, но в един момент това се случава и така любителите на изкуството, а и хората, които просто обичат да четат пътеписи и истории за приключения в далечни и непознати земи, получават шанса да се потопят в атмосферата на Таити през очите на Пол Гоген. За мен лично беше особено интересно да видя нещата през очите на художник и след това вплитането им с поеми, които прекрасно допълват разказа на художника. Тази комбинация прекрасно предава емоциите, които човек изпитва, докато чете - смирение и удивление пред красотата на природата и човека, но също така и екстаз, вълнение и адреналин, непрекъсната емоция, която разтуптява сърцето и разтърсва съзнанието. Спокойствие и буря в едно - точно това ни дава тази малка, но красива книжка. Изкуство и поезия се вплитат по прекрасен начин и резултатът е едно невероятно пътешествие на душата и сърцето.