Scan barcode
thestranger1's review against another edition
challenging
hopeful
inspiring
reflective
tense
slow-paced
5.0
izumen's review against another edition
Пацифистка, вегетарианка, която признава, че изпитва такъв гняв към майка си, че иска да я убие.
Отговор: Купи две дини, които ще символизират гърдите на майка ти, и ги пръсни с юмруци. Пъхни парчетата в чувал с телесен цвят, който ще ушиеш собственоръчно. В полунощ отиди да изхвърлиш чувала в Сена и се прибери, без да гледаш назад.
Отговор: Купи две дини, които ще символизират гърдите на майка ти, и ги пръсни с юмруци. Пъхни парчетата в чувал с телесен цвят, който ще ушиеш собственоръчно. В полунощ отиди да изхвърлиш чувала в Сена и се прибери, без да гледаш назад.
ivandanev's review against another edition
5.0
Напоследък така се случи, че чета много автобиографии, а художествената литература е отстъпила крачка назад. „Танцът на реалността“ като че ли дойде в точния момент, тъй като си бях купил книгата преди две години, но оттогава само седеше и ме изчакваше. Най-накрая посегнах към нея, а прочетеното сякаш ме върна назад.
Творчеството на чилийският режисьор-сюрреалист Алехандро Ходоровски вече много години е моя муза, а прекрасната му ексцентричност, е нищо повече от творческа заря, която пленява зрителя. Филмите му обаче не са за всеки, тъй като техния открито сексуален характер, съчетан с множество сцени на насилие, биха отблъснали повечето. Често е достатъчен един кадър от негов филм, за да разбереш дали той е за теб или е по-добре да го подминеш.
За мен винаги е вдъхновяващо, когато четеш за нечий живот, тук е същото, въпреки че не мога да нарека „Танцът на реалността“ традиционна биография. В нея няма да намерите почти нищо за филмите на Ходоровски, за сметка на това се акцентира над духовния му път, който обаче е не по-малко интересен. Разбира се, неговите творчески търсения и странствания са част от него, но далеч не са най-главното. Ходоровски, освен творец, режисьор и писател, е отдал живота си на това да лекува.
„Усъмних се в изкуството? За какво служи то? Ако е, за да забавлява хора, които се боят да се събудят, не ме интересува. Ако е дейност, възприета от егото ми, за да изпъкне, не ме интересува. Ако трябва да бъда шут на онези, които държат властта, тровят планетата и обричат милиони на глад, не ме интересува. Каква тогава е целта на изкуството? След толкова дълбока криза, навела ме на мисли за самоубийство, стигнах до извода, че целта на изкуството е да лекува. Казах си: „Ако изкуството не изцелява, значи не е изкуство“, и реших в заниманията си да обединя изкуство и терапия“
Именно по този начин стига до така наречената Психомагия, която не е нищо повече от средство за лечение. Чрез нея, а и чрез филмите си той опитва да достигне до подсъзнателното и да окаже влияние в посока самоцелното излекуване на човека. Това е може би най-лесно смилаемото в цялата книга, тъй като Ходоровски описва десетките си срещи с най-различни шамани, жреци, а и в детайл разказва за осъзнатите сънища, сблъсъка си с халюциногени и много други изживявания, взети като че от страниците на научно-фантастичен роман. А част от тези срещи са заснети в последния му филм „Психомагия: изкуство, което лекува“.
В книгата си той не веднъж изказва недоверчивост към онези, които си преписват свръхестествени способности и затова неговият метод на лечение подтиква лекувания сам да намери търсените отговори, като за целта му се възлагат задачи, богати откъм символика, които лекувания трябва безапелационно да изпълни, за да може първо да изцери ума си, а така и тялото. Ето един от тези психомагични актове:
„Една 30-годишна жена се съмнява в себе си. Пестелива в материален и емоционален план.
Отговор: Когато в живота си искаме плахо, това се дължи на факта, че родителите ни, заслепени от собствените си проекции, не са ни виждали такива, каквито сме. Купи две хубави червени ябълки. Пъхни едната в чантата си, а другата носи в ръка. Вземи метрото и наблюдавай пътниците. Ако ти се прииска да дадеш ябълката на някой, направи го. Не спирай да се возиш, докато не усетиш този импулс, дори да бъде в продължение на дни. След като дадеш ябълката, излез от метрото и тръгни пеша по улицата, хрупайки втората ябълка, която си прибрала в чантата си. Така ще разбереш, че давайки, всъщност получаваш.“
Независимо дали вярвате в духовните практики, описани в книгата или не, едно нещо е сигурно – желанието на Ходоровски да помага и лекува, което е посвоему красиво.
„Танцът на реалността“ не е просто врата към живота на Ходоровски, а портал към духовния свят на твореца. Но както сам той на няколко пъти казва в книгата, не е като винаги да е осъзнавал предназначението на всичко, което му се е случвало. Едва след години е можел да осмисли житейския си път и да придаде гласност на всички онези чувства и копнежи, които са бълбукали под повърхността на детското му сърце.
Творчеството на чилийският режисьор-сюрреалист Алехандро Ходоровски вече много години е моя муза, а прекрасната му ексцентричност, е нищо повече от творческа заря, която пленява зрителя. Филмите му обаче не са за всеки, тъй като техния открито сексуален характер, съчетан с множество сцени на насилие, биха отблъснали повечето. Често е достатъчен един кадър от негов филм, за да разбереш дали той е за теб или е по-добре да го подминеш.
За мен винаги е вдъхновяващо, когато четеш за нечий живот, тук е същото, въпреки че не мога да нарека „Танцът на реалността“ традиционна биография. В нея няма да намерите почти нищо за филмите на Ходоровски, за сметка на това се акцентира над духовния му път, който обаче е не по-малко интересен. Разбира се, неговите творчески търсения и странствания са част от него, но далеч не са най-главното. Ходоровски, освен творец, режисьор и писател, е отдал живота си на това да лекува.
„Усъмних се в изкуството? За какво служи то? Ако е, за да забавлява хора, които се боят да се събудят, не ме интересува. Ако е дейност, възприета от егото ми, за да изпъкне, не ме интересува. Ако трябва да бъда шут на онези, които държат властта, тровят планетата и обричат милиони на глад, не ме интересува. Каква тогава е целта на изкуството? След толкова дълбока криза, навела ме на мисли за самоубийство, стигнах до извода, че целта на изкуството е да лекува. Казах си: „Ако изкуството не изцелява, значи не е изкуство“, и реших в заниманията си да обединя изкуство и терапия“
Именно по този начин стига до така наречената Психомагия, която не е нищо повече от средство за лечение. Чрез нея, а и чрез филмите си той опитва да достигне до подсъзнателното и да окаже влияние в посока самоцелното излекуване на човека. Това е може би най-лесно смилаемото в цялата книга, тъй като Ходоровски описва десетките си срещи с най-различни шамани, жреци, а и в детайл разказва за осъзнатите сънища, сблъсъка си с халюциногени и много други изживявания, взети като че от страниците на научно-фантастичен роман. А част от тези срещи са заснети в последния му филм „Психомагия: изкуство, което лекува“.
В книгата си той не веднъж изказва недоверчивост към онези, които си преписват свръхестествени способности и затова неговият метод на лечение подтиква лекувания сам да намери търсените отговори, като за целта му се възлагат задачи, богати откъм символика, които лекувания трябва безапелационно да изпълни, за да може първо да изцери ума си, а така и тялото. Ето един от тези психомагични актове:
„Една 30-годишна жена се съмнява в себе си. Пестелива в материален и емоционален план.
Отговор: Когато в живота си искаме плахо, това се дължи на факта, че родителите ни, заслепени от собствените си проекции, не са ни виждали такива, каквито сме. Купи две хубави червени ябълки. Пъхни едната в чантата си, а другата носи в ръка. Вземи метрото и наблюдавай пътниците. Ако ти се прииска да дадеш ябълката на някой, направи го. Не спирай да се возиш, докато не усетиш този импулс, дори да бъде в продължение на дни. След като дадеш ябълката, излез от метрото и тръгни пеша по улицата, хрупайки втората ябълка, която си прибрала в чантата си. Така ще разбереш, че давайки, всъщност получаваш.“
Независимо дали вярвате в духовните практики, описани в книгата или не, едно нещо е сигурно – желанието на Ходоровски да помага и лекува, което е посвоему красиво.
„Танцът на реалността“ не е просто врата към живота на Ходоровски, а портал към духовния свят на твореца. Но както сам той на няколко пъти казва в книгата, не е като винаги да е осъзнавал предназначението на всичко, което му се е случвало. Едва след години е можел да осмисли житейския си път и да придаде гласност на всички онези чувства и копнежи, които са бълбукали под повърхността на детското му сърце.
More...